Словото Божие, разбирайки, че хората не могат да се освободят от тлението по друг начин, освен чрез смъртта, трябваше да приеме тяло, което може да умре. Тъй като самият Той, като безсмъртен Син на Отца, не можеше да умре, Той взе върху Себе Си човешко тяло, за да може това тяло, чрез смъртта си, да стане способно да унищожи смъртта за всички. Благодарение на Божественото присъствие на Словото това тяло остана нетленно и чрез благодатта на възкресението, тлението, което осъждаше хората, спря.

Словото Божие, по-висшо от всички, принесе Своето съвършено и безгрешно тяло като жертва, за да унищожи смъртта за всички хора. По този начин Той изпълни дълга на човека към смъртта и като безсмъртен Син на Бога даде на всички обещанието за нетленност чрез възкресението.

Както когато велик цар влезе в град и се настани в една от неговите къщи, този град се удостоява с голяма чест и вече не може да бъде разрушен от врагове или разбойници, така и Царят на всичко, като прие човешко тяло, почете и защити човешката природа, унищожавайки властта на смъртта.

За въплъщението на Словото