Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
Учението за себеотрицанието (вж. Мат. 16:24-27).
Марк ясно говори, че поучението е изречено на глас пред “народа”, който е заобиколил Христос, т.е. не само пред учениците. По същия начин едниствено Марк добавя към израза “заради Мен” (ст. 35): “и Евангелието”. Евангелието, или благата вест за Христос, представлява очевидно за него и за читателите му нещо изключително важно, сякаш е гласът на Самия Христос, Който говори от небето. Каквото е отношението на човека към Евангелието, такова е следователно и отношението му към Самия Христос. Срв. Мат.10:33, 16:27.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 33
а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 26
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 2 – стих 23
Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1 – стих 16
Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 2 – стих 12
Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Не е достатъчна само вътрешната вяра; необходимо е и изповядване с уста. Защото, както човекът е двояк, така и освещението трябва да бъде двояко: освещение на душата чрез вярата и освещение на тялото чрез изповядването.
И тъй, който „се посрами“ да изповяда Разпнатия като свой Бог, от него и Той „ще се посрами“, тоест ще го признае за недостоен Свой раб, когато „дойде“ вече не в смирен вид и не в онова унижение, в което преди се яви тук и заради което някои се срамуват от Него, а „в слава“ и с ангелското воинство.