Апостолът още по-точно показва величието на наказанието, като го нарича „вечно“, но същевременно разкрива и славата на повярвалите, казвайки, че Сам Бог ще се прослави в тях и ще стане предмет на удивление.

Понеже в настоящия живот едни пребивават в страдания и трудове, а други, макар да живеят порочно, се наслаждават на изобилни блага, то в деня на Съда праведните ще бъдат провъзгласени достойни и ще получат венци, а живелите порочно ще бъдат предадени на мъчение. Затова справедливо е казано:

„когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали“.

Защото тогава всички ще се удивят на праведната присъда на Съдията.