След увещанието следва молитва, защото именно в това всъщност се състои помощта за другите. Апостолът сякаш казва: аз ви казах „стойте твърдо“, но всичко е от Бога.

Къде са тогава онези, които унижават Сина, защото при кръщението Той се назовава след Отца? Ето че тук, напротив, апостолът първо назовава Сина.

„Който ни възлюби и чрез благодатта Си даде вечна утеха и добра надежда“

Каква е тази утеха? Това е, казва той, надеждата за бъдещето. Именно надеждата за бъдещите блага поддържа сърцата ни, когато те се колебаят сред изпитанията. Бог ни е дал тази надежда не поради нашите заслуги, а по благодат. Апостолът казва това, за да смири тяхното високомерие.

Виждаш ли как чрез молитвата той укрепва сърцата им, като им посочва залога и знака на Божия промисъл за тях? Защото, ако Бог е дарувал утеха на онези, които още не са положили никакъв труд, колко повече ще я даде на онези, които се трудят за вярата. Затова бъдете изпълнени с надежда.