„Да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко добро слово и дело.“

Тоест чрез всяко добро дело и слово. Защото утехата на християнина се състои в това да върши нещо полезно и благоугодно на Бога.

Или пък думите могат да се разбират така: да ви утвърди в правите догмати и в добрите дела, каквото и да се случи. Именно това е истинската утеха. Онзи, който е утвърден във вярата и в живота, колкото и да страда, понася всичко мъжествено и не се отклонява. Защото съхраняването на правата вяра му дава увереност, че ще получи бъдещите блага, а добрият живот го утешава с мисълта, че страда не като злодей, а като Божий служител.