За да не се възгордеят, като чуят за вярата, сякаш сами са принесли нещо от себе си, апостолът показва, че и това е от Бога. „За което спасение ви призова“, казва той. За какво? За да се спасите чрез освещението и вярата; така че, макар да сте повярвали, и това е благодат на Призоваващия. Защото, ако Той не ви беше призовал чрез нашето благовестие, как бихте чули?

Не е маловажно и това, че Христос приема вашето спасение като Своя слава. Защото славата на Човеколюбеца е в това мнозина да се спасят. И кой тогава не би поревнувал за Неговата слава, тоест за собственото си спасение?