След като завършва изложението за участта на „погиващите“, апостолът се обръща към съдбата на „избраните“ солуняни и казва, че той и неговите сътрудници са длъжни винаги да благодарят на Бога за това, че солуняните отначало са били избрани от Бога, за да придобият славата на Господа Иисуса Христа.

„Възлюбени от Господа“, тоест от Иисуса Христа, тъй като у апостол Павел названието Κύριος („Господ“) почти изключително се отнася към Господа Иисуса Христа.

„Отначало“ (ἀπ᾿ ἀρχῆς) – това е по-доброто четене, защото по-ясно подчертава мисълта на апостола за различието между вечния Божи замисъл за спасението и неговото осъществяване в определен исторически момент (срв. 1 Кор. 2:7; Еф. 1:4; 2 Тим. 1:9).

От друга страна, Codex Vaticanus (B) чете ἀπαρχήν – „начатък“, „първина“ (срв. 1 Кор. 16:15; Рим. 16:5). При това четене мисълта на апостола е насочена към солуняните като към начатък, пръв плод на неговото евангелско служение в Македония (срв. Фил. 4:15). Но по всички съображения първото четене следва да бъде предпочетено.

Така тук се посочват три степени в осъществяването на плана на спасението: вечното избиране, призоваването и придобиването на вечната слава.

„Чрез освещение от Духа“, тоест от Светия Дух (срв. 1 Петр. 1:2 по гръцкия текст).

„Чрез вяра в истината“, тоест чрез вяра в истината.