Това, което „го задържа“, означава препятствие – онова, което възпира. Но какво е то? Едни твърдят, че това е благодатта на Светия Дух, а други – Римската държава; с последните е съгласен и св. Йоан Златоуст.

Защото, докато тя не бъде разрушена, антихристът няма да има възможност да върши онова, което пожелае. Затова и Павел говори прикрито: той не искал да си навлече напразна вражда и безполезна опасност. Защото, ако беше казал, че в недалечно време Римската държава ще бъде разрушена, веднага щяха да го погубят като подстрекател към бунт, а заедно с него и всички вярващи, за които би могло да се сметне, че се радват на разрушаването на тази държава.

Че апостолът не говори за благодатта на Светия Дух, е ясно. На първо място, тогава той не би се изразил прикрито, а би казал това определено, защото и сега антихриста го възпира благодатта на Светия Дух, тоест благодатните дарове. Освен това, ако антихристът трябваше да се яви тогава, когато извънредните благодатни дарове оскъднеят, той вече би трябвало да се е явил, защото те отдавна са оскъднели.

Забележи също, че апостолът не казва, че това ще стане скоро, а казва: „за да се открие той в свое време“ (2 Сол. 2:6).

Така той отново оставя времето неизвестно.