Апостолът засяга тук най-болезнения въпрос в живота на Солунската църква по онова време – вълненията и колебанията, възникнали във връзка с въпроса за Второто пришествие на Христос (Парусията). Той ги моли да не се смущават и да не се разколебават в мислите си относно времето на Христовото идване. Неговият ден може и да е близо, но Той няма да дойде, докато не се извършат редица събития, които ще подготвят откриването на вечното царство на славата.

„Нашето събиране“ – на гръцки ἐπισυναγωγή, от глагола ἐπισυνάγω, който се среща в Марк 13:27 и Мат. 24:31. Думата ἐπισυναγωγή се среща също в Евр. 10:25, както и във 2 Мак. 2:7, където също има есхатологичен смисъл.

Под „събиране“ тук се разбира обединяването на живите и мъртвите и общата им среща с Христос в деня на Неговата парусия (срв. 1 Сол. 4:16–17).

Апостолът говори за „нашето събиране“ (ἡμῶν), като, изглежда, включва и себе си сред онези, които биха могли още приживе да станат участници в този велик ден.