Идеята за въздаянието в бъдещия век отново връща апостола към мисълта за Парусията и нейните последици, които той описва с богатство от апокалиптични образи, почерпени от Стария Завет.

Изразът εἴπερ – „ако наистина“, „ако, както е несъмнено“ – е усилена условна конструкция, която в Новия Завет се среща само в посланията на апостол Павел. Тя не изразява съмнение относно истинността на поставеното условие, а по-скоро го подчертава и поставя върху него особен акцент.

В настоящия контекст това условие е проявата на неподкупната Божия правда, разглеждана като принцип на съответстващото въздаяние – jus talionis (Milligan, op. cit., с. 89).