Още с казаното по-горе апостолът е утешил солуняните, като е заявил: „благодарим“ и „хвалим се“. Сега обаче им дава онова, което страдащият най-силно желае – освобождение от бедствията и наказание за онези, които са му причинили зло.

Следователно смисълът на апостолските думи е такъв: понасяйте бедствията като доказателство, че праведният Божи съд ще ви удостои с Царството. Защото, ако Бог увенчава гонените, а наказва гонителите, именно в това се проявява Неговата правда.

Така апостолът им дава голямо утешение, като показва, че те ще бъдат увенчани не само по благодат, но и по правда, получавайки Царството като въздаяние за собствените си трудове и страдания.

„За което и страдате.“

Следователно гонителите не властват над вас, защото са по-силни, а защото чрез страданието се придобива Царството Небесно. И тази размяна трябва да се осъществи именно по този начин, а не без труд. „През много скърби трябва да влезем в Царството Божие“, казва Писанието.