Апостолът е толкова доволен от напредъка на солуняните във вярата и любовта, че се хвали с тях „в Божиите църкви“ – вероятно трябва да се разбират църквите в цяла Ахаия. Посланието е написано от Коринт, но може да се предполага, че по това време словото Господне вече се е разпространило и в други места около Коринт; срв. 2 Кор. 1:1.

Необичайно е съчетанието „вярата ви във всички гонения и скърби“, където „вяра“ има по-скоро пасивен смисъл – употреба, която е сравнително рядка в Новия Завет.

Под „гонения“ се разбират външните притеснения и преследвания от страна на враговете на Евангелието, а под „скърби“ – страданията изобщо, във всичките им форми.

Изразът „които понасяте“ е в сегашно време и вероятно посочва ново засилване на гоненията, които може би са били временно утихнали по времето, когато е било написано Първото послание до солуняни (срв. 1 Сол. 1:6; 2:14).