Когато Бог облагодетелства човека, тогава за него нищо не е непоносимо, а всичко се понася леко и отминава. Затова апостол Павел, знаейки колко велико благо в живота е благодатта, молитвено я пожелава на солуняните.

Защото, ако тя бъде с тях, те не само няма да усещат тежестта на изпитанията, но и, наслаждавайки се на Божия мир, ще пребъдват несмущавани и спокойни.

Апостолът им напомня за Божията благодат и с още една цел: ако ги сполетят изпитания, да си спомнят за благодатта, чрез която са спасени, и така да се утешат; укрепени духом от вече получените драгоценни блага, да не изпадат в отчаяние пред изпитанията и лишенията, които в сравнение с тях са маловажни.