Апостол Павел пише Второто послание до солуняни по следната причина. В първото послание той им казва, че силно желае да ги види, но тъй като не успял да осъществи това свое желание и вече не можел да понася раздялата, изпратил при тях Тимотей, показвайки по този начин колко силно желаел сам да дойде.

Но понеже и след това нямал възможност да отиде при тях и лично да поправи недостатъците във вярата им, към първото послание прибавя и второ, като желае чрез писмата си да замести собственото си присъствие.

Че действително не е ходил при тях, се вижда и от следното. В първото послание той не счел за необходимо да им пише кога ще настъпи пришествието на Господа, нещо, което и не било нужно да знаят; сега обаче вече пише и по този въпрос. Ако самият той беше отишъл при тях, не би им писал сега за това.

Той разглежда този въпрос по необходимост. Някои измамници твърдели, че пришествието на Господа вече е близо, и – което било още по-опасно – измисляли думи, уж казани от Павел, и послания, уж написани от него.

Но всичко това било замислено от дявола, за да разколебае вярващите. Понеже голямо утешение за тях била надеждата във възкресението, те очаквали да получат награда за добродетелния си живот и да видят своите гонители справедливо наказани, дяволът изпратил своите служители да учат, че Христовото пришествие и съдът вече настъпват. Целта била да се внуши, че в бъдещето няма нито въздаяние, нито съд, нито наказание, та по този начин да бъде унищожена надеждата на светиите, а враговете на Евангелието да станат още по-дръзки.

Нещо повече, по този начин те косвено обвинявали в лъжа и Самия Христос, Който бил казал, че Неговото пришествие ще бъде предшествано от определени знамения. Ако тези знамения не били настъпили, а възкресението, както те лъжливо твърдели, вече се било случило, тогава би излязло, че Христос е казал неистина.

Именно затова Павел пише това послание и говори за пришествието на Господа, без да разкрива самото време, а посочвайки един от знаците, свързани с него – появата на антихриста. Той утешава силно притесняваните от бедствия вярващи и накрая им посочва особен белег, по който да разпознават неговите автентични послания.