Това е продължение на мисълта от 1 Сол. 5:20. Духовните дарби са нещо прекрасно и трябва да бъдат подкрепяни, но същевременно е необходимо и да бъдат изпитвани. Не всеки вид вдъхновение идва свише. Тук мисълта отчасти е същата като в 1 Иоан 4:1.

Τὸ καλόν в нравствен смисъл се различава от τὸ ἀγαθόν: първото означава онова, което е добро само по себе си, а второто – онова, което е добро по своите последици. Употребата на τὸ καλόν тук е особено уместна, защото посочва онова добро, което е било разпознато като резултат от изпитването.

Следователно смисълът е: „Дръжте се твърдо за онова, което сте приели като добро в резултат на вашето δοκιμάζειν – изпитване и разпознаване.“