След като съветва солуняните да се увещават и назидават взаимно (ст. 11), апостолът веднага преминава към друг недостатък сред солунските християни – липсата на дължимото уважение към църковните предстоятели, на които по право принадлежи служението на учителството и наставлението. Апостолът бърза да предотврати възможността някой да си присвои неправомерно това служение.

Солуняните трябва да ценят и уважават (εἰδέναι) онези, които се трудят между тях. Кои именно са те, се пояснява чрез следващите две определения: προϊσταμένους – „предстоятелстващи“, и νουθετοῦντας – „наставляващи“.

Тук несъмнено се има предвид една и съща група лица, тъй като и трите причастия са свързани с един общ член. Става дума именно за презвитерите, на които по същество принадлежат две основни функции – предстоятелството и учителството.

Апостолът съветва вярващите не само да ги ценят и уважават, но да правят това в дух на любов.