„Спящи“ апостолът нарича тук онези, които пребъдват в злото, понеже са неподвижни към добродетелта и са потънали в измамните привидности. Такива са всъщност делата на настоящия живот, които по нищо не се отличават от съновиденията.

По-нататък под „опиянение“ той разбира не само опиването с вино, но и опиянението от всякакви страсти, понеже те извеждат човека от естественото му състояние и помрачават властващата част на душата, тоест ума.