След като отстранява първото затруднение на солуняните, апостолът преминава към второто – въпроса за времето на Парусията. Като се съмнявали относно участта на починалите преди Второто пришествие, и по-конкретно относно тяхното участие в блаженството на това пришествие, солуняните с удвоено нетърпение се отнасяли към забавянето на това събитие, основателно опасявайки се, че и самите те могат да се окажат сред „починалите“ (κοιμωμένων).

След като разяснява първото затруднение и казва, че Господ ще дойде, апостолът все пак предупреждава солуняните, че „денят Господен“ – израз от Стария Завет (вж. Иоил 2:31; Ис. 2:12; Ам. 5:18, където „денят Господен“ означава деня на съда) – „ще дойде тъй, както крадец нощем“.

Тук описанието на деня Господен силно напомня думите на Самия Господ Иисус Христос в Мат. 24:43 и Лука 12:39. А изразът ἀκριβῶς („точно“, „съвсем добре“) очевидно посочва, че учението на апостола „за времената и годините“ се е основавало върху действителните думи на Самия Господ и е било преподадено с възможно най-голяма обстойност и подробност (вж. 2 Сол. 2:5).