След като отстранява първото затруднение на солуняните, апостолът преминава към второто – въпроса за времето на Парусията. Като се съмнявали относно участта на починалите преди Второто пришествие, и по-конкретно относно тяхното участие в блаженството на това пришествие, солуняните с удвоено нетърпение се отнасяли към забавянето на това събитие, основателно опасявайки се, че и самите те могат да се окажат сред „починалите“ (κοιμωμένων).