Трябва да се предположи, че широко развитата християнска благотворителност е породила значителни злоупотреби и е създала група хора, които предпочитали да живеят за сметка на другите, като изоставили тихия и независим трудов живот.

Освободили се от труда, те изцяло се отдали на възбуждане и агитация и вероятно станали причина за ненормалното разрастване на есхатологичните очаквания и надежди сред солуняните. Тяхната тревожност (“суетливост”) нарушавала мирния ход на живота на солунските християни и неволно подкопавала авторитета на християнската община сред езичниците, карайки последните да гледат на нея като на сборище от празни и вредни хора, заети единствено с „небесни мечтания“.