„Прочее, това ви казваме чрез слово Господне“

Понеже се готви да каже нещо необичайно, апостолът го потвърждава чрез Божието слово: защото, казва, не говоря от себе си, а онова, което съм научил от Христа. Както и думите: „по-блажено е да дава човек, отколкото да приема“ (Деян. 20:35), той явно е чул от Самия си Учител. А останалото е възвестявал по внушение на Духа.

„че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите”.

Онова, което казва в Посланието до коринтяни: „изведнъж, в един миг“ (1 Кор. 15:52), казва и сега. Понеже изглеждало трудно да възкръснат онези, чиито тела са изтлели, той казва, че „живите“ няма да ги изпреварят; защото за Бога е еднакво лесно да приведе и онези, които са останали цели, и онези, които са изтлели.

Като казва „ние живите“, той не посочва самия себе си, защото не е щял да остане жив до всеобщото възкресение, а има предвид вярващите; затова и прибавя: „които останем до пришествието Господне“. Следователно, като казва „ние“, той посочва всички онези, които ще доживеят до онова време.

Св. Методий обаче под „живите“ разбира душите, като учи, че душите няма да се явят преди телата; най-напред ще бъдат пробудени телата, за да се съединят с тях душите, за които апостолът казал, че ще останат живи, понеже душите са безсмъртни.