Повелята се отнася до такива неща, които човек трябва да избягва, защото извършването им води до наказание, а неизвършването им само по себе си не заслужава похвала.

Има обаче и дела, за които не бива да се дава повеля, тоест те не трябва да се налагат със заплаха, а да се оставят на свободната воля на слушателите, както например раздаването на имуществото и девството. „Който може възприе, нека възприеме“ (Мат. 19:12).

Вероятно за някои неща Павел им е дал заповед с по-голяма строгост. Затова и тук не ги излага подробно, а само им ги припомня. И отново говори от името на Христа. Не мои са, казва, тези заповеди, а Христови; следователно Него ще послушате или Него ще отхвърлите.