Шестият стих продължава да разяснява мисълта на ст. 3–4. В ст. 3–4 се забранява πορνεία, а в ст. 6 се посочва крайната укоримост на μοιχεία. По повод този стих св. Йоан Златоуст казва: ἐνταῦθα περὶ μοιχείας φησίν· ἀνωτέρω δὲ καὶ περὶ πορνείας πάσης или „тук говори за прелюбодеянието, а по-горе и за всякакъв блуд“ (Migne, PG 62, с. 424).

Да се разбира този стих като забрана на лихварството и користолюбието не позволява, първо, самият контекст, и особено ст. 7, а второ, изразът τὸ πράγματι, тоест „в това нещо“. Понеже е употребен с определителен член, той пряко сочи към предмета, за който вече става дума, а именно греховете на плътската похот.