„А не в похотна страст“ – тук става дума за състояние, при което похотта вече не е само външно изкушение, а се превръща във вътрешно действаща страст, във вътрешно съгласие с греха и в начало, което господства над вътрешния човек (срв. Рим. 6:12).

„Както и езичниците, незнаещи Бога“ – според мисълта на св. ап. Павел нравствената разпуснатост на езическия свят се корени в непознаването на истинския Бог. „Св. Павел не познава разпространеното, но повърхностно разделяне между религия и нравственост. Той ги разглежда като неразделно цяло“ (Lightfoot, op. cit., с. 56).