В 13. стих е посочена крайната цел на молитвата. Любовта, като се умножава и преизобилства, ще стане у солуняните основа за тяхното оправдание пред Господа, Който идва да съди, като създаде в тях „състояние на святост“ (ἁγιωσύνη).

Това състояние на святост е именно целта, към която трябва да расте и да се движи любовта, действаща сега така силно сред солуняните, та тяхната святост да им донесе при Христовото пришествие похвала от Бога, а предвкусването на тази похвала да им даде непоколебимо спокойствие на сърцето в очакване на това велико и страшно събитие.

Мисълта на апостола тук отново приема онзи есхатологичен обрат, който постоянно се среща в нашето послание. Думите „с всичките Му светии“ трябва да се разбират като еднакво приложими както към починалите светии, така и към ангелите. Наистина, в Новия Завет ангелите никога не са наричани просто οἱ ἅγιοι („светиите“). Но същото название се среща в книгата на пророк Даниил (Дан. 8:13), чието влияние върху нашето послание несъмнено е голямо.

От друга страна, в Евангелията (Мат. 13:41 и сл.; 25:31; Марк 8:38; Лука 9:26), както и във 2 Сол. 1:7, ангелите придружават Господа при Неговото пришествие; освен това в две от Евангелията – Марк 8:38 и Лука 9:26 – определението ἅγιος („свят“) е приложено към тях именно във връзка с Христовото пришествие.“