„Предвид току-що посочените опасения, представете си сега нашето облекчение – сякаш така пише апостолът, – когато Тимотей се завърна и именно сега ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, за добрия спомен за нас, който продължавате да пазите, както и за взаимното ни горещо желание отново да се видим. За нас такава вест беше наистина „благовестие“ и чрез вашата вяра ние се утешихме сред тежките изпитания и грижи, които сега срещаме в нашия труд.

Никаква друга вест не би могла да ни помогне повече и ни се струва, че сякаш отново оживяваме именно когато чуваме, че вие твърдо стоите в Господа. Нямаме думи, с които да изразим благодарността си към Бога за радостта, с която изпълвате сърцата ни пред Неговото лице – радост, която непрестанно намира израз в нашите горещи молитви не само да чуваме за вас, но и отново да ви видим лице с лице и да допълним онова, което не достига на вашата вяра“ (Milligan, G., op. cit., с. 39–40).