„та да се не смущава никой в тия скърби“

Апостолът посочва тук каква полза трябвало да им донесе укрепяването от страна на св. Тимотей. Това, казва, е, за да не изпадате в смущение, тоест да не падате духом и да не отслабвате поради моите изпитания. Защото дяволът, когато намери благоприятно време за изкушение, разколебава неукрепналите, като им напомня за предишния покой, та да се откажат от онова, което е станало причина за скърбите.

Някои пък казват, че σαίνεσθαι („да се колебая, смущавам“) е употребено вместо ταράττεσθαι („да се възбуждам, смущавам“), като метафора, взета от кучетата, които, когато се умилкват, махат с опашки.

„защото сами знаете, че за това сме отредени.“

Нека чуем, че на християните е отредено да скърбят, защото апостолът не е казал това само за апостолите. И тъй, щом сме отредени за това, какво необичайно има, ако изпитваме скърби? Затова трябва да оставаме невъзмутими не само от вече отминалите изпитания, но и пред бъдещите. Това още повече подобава на нас.