Тъй като вече не можел да понася раздялата, св. ап. Павел изпратил в Солун Тимотей, когото тук нарича „брат“ (вж. 2 Кор. 1:1; Кол. 1:1; Филим. 1:1), „служител Божий“ (1 Тим. 4:6; διάκονος τοῦ Θεοῦ — за разлика от δοῦλος означава служител по отношение на делото, което изпълнява) и „сътрудник“ в благовестието.

Всички тези определения са дадени на Тимотей не толкова за да се покаже колко голяма загуба е понесъл св. ап. Павел, изпращайки го в Солун, колкото за да се подчертае пред солуняните важността на неговата мисия (2 Кор. 8:18; Фил. 2:20).