Тук с думите „πᾶσιν ἀνθρώποις ἐναντίων“ („противни на всички човеци“) ярко е обрисуван богоборческият и враждебен към човечеството характер на юдейството. Навсякъде, където и да се намирал св. ап. Павел, то го преследвало. От друга страна, великият апостол, пътувайки из езическите градове, можел ясно да забележи чувството, с което навсякъде се отнасяли към юдейството. Думите на св. ап. Павел намират ярко потвърждение у Тацит, който казва за юдеите, че изпитват „adversus omnes alios hostile odium“(„враждебна омраза към всички останали“( (Historiae V, 5).

Не по-благосклонно се изказва за тях и римският сатирик Ювенал: „Romanas autem soliti contemnere leges,
Iudaicum ediscunt et servant ac metuunt jus…
Non monstrare vias eadem nisi sacra colenti,
Quaesitum ad fontem solos deducere verpos.“
(Satirae XIV, 100–104) Тоест: „Свикнали да презират римските закони, те изучават, спазват и почитат юдейския закон… не показват пътя освен на онзи, който изповядва същата религия, и отвеждат до търсения извор само обрязаните.“

„Св. Павел вижда пример за тяхната враждебност в противодействието им срещу разпространението на Евангелието сред езичниците. Но и едната, и другата тяхна особеност – както изключителността им по въпроса за духовните привилегии, така и себелюбивата им затвореност в житейските отношения изобщо, дължали съществуването си на един и същ дух, чужд на любовта и свободата, още по-ненавистен поради това, че представлявал карикатура и неестествено израждане върху изключителната чистота на древния им монотеизъм“ (Lightfoot, op. cit., с. 34).