Тук се съдържа най-силното изобличение на юдейството от страна на св. ап. Павел (срв. Деян. 7:51–53). „Това е единственото място в неговите послания, където се употребява изразът „иудеи“ по начин, сходен с употребата му в Евангелие от Йоан: за обозначаване на избрания народ като противник на вярата в Христа. За да разберем това място, което по езика си толкова силно се различава от Рим. 9–10, трябва да си припомним, че св. ап. Павел, по природа човек с пламенен характер, все още болезнено е преживявал неотдавнашното гонение срещу него от страна на неговите сънародници, които, както той съзнавал, се борели не само против него, но и против Бога и истината“ (Iulford, Thessalonians, с. 22).

Този пасаж съдържа и прекрасно опровержение на тюбингенската хипотеза на Ф. Баур за уж съществувала вражда между св. ап. Павел и църквите в Иудея. Солуняните станали подражатели именно на тези църкви и в думите на св. ап. Павел се усеща „удивление, изпълнено с любов“ (Lightfoot) пред твърдостта на юдейските християни, които станали образец за християните в Солун.

От друга страна, този стих прекрасно потвърждава нашите изводи за състоянието на Солунската църква и за източника на гонението срещу християните. „Макар в книгата Деяния на светите апостоли именно юдеите да се явяват като главните гонители на св. ап. Павел в Солун, все пак не можем да се съмняваме, че ходът на събитията навсякъде е бил сходен: противопоставянето на Евангелието, възбудено от юдеите, било подето от местното население, без чието съдействие те биха били безсилни“ (Lightfoot, op. cit., с. 32).