Тук апостолът възхвалява и солуняните. Не може да се каже, говори той, че само ние постъпвахме във всичко безукорно, а вие сте показали нещо несъответстващо на онова, на което ви наставлявах; защото вие ни слушахте не с такова разположение, с каквото се слушат хората, а внимавахте в думите ни така, сякаш Сам Бог ви наставляваше.

„Слушаното от нас слово Божие“ апостолът нарича проповедта, в която се вярва посредством слушането. „Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Рим. 10:14).

„което и действува във вас, вярващите.“

Откъде се вижда, че сте приели моята проповед като слово Божие? От вашите дела, казва, тоест нейното действие се проявява в делата ви. Ако не бяхте я приели по този начин, не бихте понесли толкова мъжествено толкова много изпитания. Защото, както самият апостол чрез претърпените опасности доказва, че не е ласкател и измамник, така и тяхната вяра се разкрива чрез бедствията, които са понесли.