Тук пред нас се разкрива прекрасна картина на живота и дейността на св. ап. Павел и неговите сътрудници в Солун. Не желаейки да бъде никому в тежест, апостолът сам се трудил, за да се издържа.

Този труд несъмнено е бил изработването на шатри, занаят, на който св. ап. Павел бил обучен, според юдейския обичай, още от детството си; със същия занаят той се издържал и в Коринт (Деян. 18:2–3).

Св. ап. Павел обаче не винаги зависел единствено от своя занаят. Съдейки по Фил. 4:15, докато бил в Солун, той получил подкрепа от християните във Филипи, а по-късно, в Коринт (2 Кор. 11:9), получил помощ от Македония.

Тук няма никакво противоречие с 2 Сол. 3:7–10. Апостолът напълно е могъл да има предвид два мотива за своя самостоятелен и трудолюбив начин на живот: от една страна, желанието да избегне обвинението в „корист“, а от друга — стремежа да даде на околните пример за трудолюбие, който те да следват.