“да се явим с важност като Христови апостоли” (ἐν βάρει εἶναι – буквално „да бъдем в тежест“). Как трябва да се разбира изразът “да бъдем в тежест”?

Става ли тук дума за материалната издръжка, на която благовестниците са имали право, или по-скоро се има предвид настойчивото изискване да бъде признат техният авторитет?

Думата βάρος има две значения:

а) тя може да има прякото значение „тежест“, „бреме“ (Vulgata: oneri esse) и в такъв случай може да посочва правото на апостолите да изискват помощ и издръжка (вж. 1 Сол. 2:9; 2 Сол. 3:8);

б) но може да има и производното значение „власт, достойнство, авторитет“; в такъв случай тя би посочвала почитта, която благовестниците са могли да очакват от солуняните като „Христови апостоли“.

Ако свържем мисълта на 7. стих с тази на 6. стих, второто значение на думата βάρος е по-уместно; ако обаче свържем 7. стих с 5. стих, по-приемливо би било първото значение. Но „може би е по-сигурно на израза ἐν βάρει εἶναι да се придаде всеобхватно значение, което включва и двете, тъй да се каже, царствени прерогативи на апостолството – както правото да се настоява на собствения авторитет, така и правото да се получава материална помощ“ (Lightfoot, op. cit.).

Благовестниците, вместо да бъдат обременителни, напротив, били „благи“ сред тях (ἤπιοι), както гласи и синодалният превод: „при все това ние бяхме благи среди вас“ (1 Сол. 2:7).

На това място е възможен и друг прочит – νήπιοι; тогава мисълта би била: „ние бяхме като деца сред вас“. Това четене се среща в два от най-древните кодекси – Синайския и Ватиканския. Четенето ἤπιοι обаче също е добре засвидетелствано в ръкописната традиция и с оглед на хода на мисълта е значително по-приемливо.