Солуняните много добре знаят това и знаят също, че учението на благовестниците не произхожда от заблуждение, в смисъл на самоизмама, нито от желание да се проповядва разпуснатост (ἀκαθαρσία), нито пък се основава на лукавство.

Това посочване на нечистотата (ἀκαθαρσία), или на „чувствеността“, като възможен източник на проповедта, е било особено важно предвид крайно безнравствените форми на служение на боговете, които нерядко били санкционирани от религиите на онова време. Такъв например бил мистериалният култ към Кабирите в самия Солун, съпровождан от грубо безнравствени обреди.