Тук (както и в 1 Сол. 5:8) апостолът изброява трите главни християнски добродетели – „вярата като извор на всички християнски добродетели, любовта като съзиждащо и поддържащо начало на християнския живот и надеждата като пътеводна звезда, която ни води към бъдещия живот“ (Lightfoot, op. cit., с. 10).

Същия ред при изброяването на добродетелите намираме в Кол. 1:4–5 и Гал. 5:5–6; в 1 Кор. 13:13 обаче любовта е поставена на последно място.

„Важното значение, което тук се придава на надеждата, е напълно в съгласие с преобладаващата насоченост на посланията до солуняни, тъй като в тях апостолът постоянно се стреми да насочва цялото внимание на своите читатели към великия ден на въздаянието.“