Поздравът е написан от името на тримата благовестници, които са се трудили за основаването на църквата в Солун. Св. ап. Павел тук нарича себе си просто „Павел“, без да прибавя каквото и да било определение към името си. Това е доста необичайно, тъй като във всички останали свои послания той обикновено нарича себе си „апостол“, „апостол и раб“, просто „раб“ или дори „затворник на Иисуса Христа“. Но в Първото послание до солуняни (както и във Второто) той се назовава само по име, очевидно защото в дадения случай не е имало никаква необходимост особено да подчертава своето апостолство, което по-късно е било подлагано на отрицание и съмнение.

Силуан е поставен на второ място както защото е бил един от „предните мъже между братята“ (Деян. 15:22), така и защото, вероятно, е взел най-дейно участие в основаването на Солунската църква. Силуан трябва да бъде отъждествен със Сила, споменат в Деян. 15:22; 18:5, като може да се предположи, че името „Сила“ е възникнало чрез съкращаване на „Силуан“. Аналогични примери са Лука от Loucanus, Пармен от Parmenides, Епафрас от Epaphroditus, Аполос от Apollonius.

Сила се споменава за първи път в Деян. 15:22; към св. ап. Павел той се присъединява в началото на неговото второ апостолско пътешествие, на мястото на св. ап. Варнава. Той взема най-дейно участие в основаването на църквите в Македония и Ахаия, но след това (Деян. 18:5) напълно изчезва от кръга на сътрудниците на св. ап. Павел. Очевидно е бил от иудейски произход (Деян. 16:20) и е притежавал римско гражданство (Деян. 16:37–38), откъдето идва и римското му име Silvanus – така той винаги е наричан у св. ап. Павел (вж. 2 Сол. 1:1; 2 Кор. 1:19). Лице на име Силуан се споменава и в 1 Петр. 5:12; обикновено то се отъждествява със сътрудника на св. ап. Павел.

Тимотей е поставен на трето място вероятно поради младостта си. Той е бил най-верният сътрудник на св. ап. Павел. Името на Тимотей се споменава в единадесет от четиринадесетте послания, две от които са написани лично до него. Родом е бил от Листра и вероятно е бил обърнат към християнството от самия св. ап. Павел (Деян. 16:1–8; 2 Тим. 1:5). Започва сътрудничеството си с него от Второто апостолско пътешествие и не прекъсва връзката си със св. ап. Павел до края на живота му.

Посланието е адресирано до „солунската църква“. Тази форма на обръщение представлява особеност, обща за Първото и Второто послание до солуняни, Първото и Второто послание до коринтяни и Посланието до галатяни, макар че в Първото и Второто послание до солуняни местният елемент е изразен по-силно, отколкото в останалите току-що споменати послания.

Солунската църква е определена и от друга страна – като общност на вярващите „в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа“.

„Благодатта – χάρις – е изворното начало на всички благословения, а мирът – εἰρήνη – техният краен резултат и следствие“ (Lightfoot, op. cit., с. 8).

На това място у св. ап. Павел са съединени гръцката и еврейската форма на поздрав, разбира се, вече с по-задълбочено и одухотворено съдържание.