„Павел, Силуан и Тимотей“

Апостол Павел в посланието до солуняни поставя редом със себе си и Тимотей. В Посланието до ефесяни обаче той не постъпва така, макар Тимотей да им е бил известен. Струва ми се, че причината е в това, че Павел е възнамерявал незабавно да го изпрати при ефесяните, поради което е било излишно да пише посланието и от името на онзи, който е трябвало да го занесе. Тук обаче случаят не е такъв: Тимотей наскоро се е завърнал от Солун и затова с основание Павел го поставя редом със себе си. Но преди Тимотей той поставя Силуан, вероятно защото самият Тимотей, от смирение, е настоявал за това, подражавайки на своя учител Павел, който поставя учениците си редом със себе си. Тук Павел не нарича себе си нито апостол, нито раб, както обикновено прави в другите послания, защото солуняните били новообърнати и все още не го познавали отблизо. Затова и не било нужно той да им напомня за своето достойнство.

„до солунската църква“

Макар солуняните да били малобройни и все още да не били тясно сплотени помежду си, той все пак ги нарича църква, насърчавайки ги със самото това название, тъй като името „църква“ обикновено означава множество.

„в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа“

Тъй като имало елински и юдейски църкви, той отличава тази църква от тях, като казва, че тя е „в Бога Отца“. Велико достойнство е да бъдеш „в Бога“. Защото, ако някой е роб на греха, той не е „в Бога“. Забележи: предлогът „в“ (ἐν) се отнася както към Отца, така и към Сина.

„благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.“

Той им пожелава все повече и повече да преуспяват в Божиите дарове, но същевременно да имат и мир помежду си, без да се възгордяват един пред друг.