„За човеците това е невъзможно“, тоест невъзможно е тогава, когато разсъждаваме по човешки.

Но защо учениците толкова се удивили на тези думи? Нали самите те никога не са били богати? Мисля, че в този случай те се безпокояли за всички хора, понеже вече започвали да придобиват човеколюбие.

Някои недоумяват как Христос е казал, че „за Бога всичко е възможно“. Нима Той може и да съгреши?

На това отговаряме, че когато Христос казва „всичко“, има предвид всичко действително съществуващо; грехът обаче не е нещо същностно и действително. Грехът е нещо несъщностно и бездейно или, казано иначе, той принадлежи не на силата, а на немощта. Както казва и апостолът: „Христос, когато ние бяхме още немощни… умря“ (Рим. 5:6), а Давид казва: „умножиха се скърбите им“ (Пс. 15:4).

Следователно грехът, като немощ, е невъзможен за Бога.

Но, казват някои, може ли Бог да направи така, че станалото да бъде като че ли никога не е ставало?

На това ще отговорим: Бог е Истина, а да направиш станалото така, сякаш не е станало, би означавало лъжа. Как тогава Истината ще произведе лъжа? За да стане това, Бог най-напред би трябвало да измени Самото Си естество. Да се говори по този начин би означавало да се твърди, че Бог може и да престане да бъде Бог.