Не богатството само по себе си е зло, а онези, които го пазят за себе си, са зли и достойни за осъждане. Защото човек не трябва просто да го притежава, тоест да го държи при себе си, а да го употребява за полза. Именно затова то се нарича богатство — понеже е предназначено за полезна употреба, а не за трупане.

Поради това за онези, които го пазят и заключват, е трудно „да влязат в царството Божие“. А думата „трудно“ тук означава същото като „невъзможно“.