Недоумение 22. Как Господ, според думите на Йоан, казал на юдеите: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30), а на друго място казал, че за последния ден не знаят нито ангелите, нито Синът, а само Отец (Мат. 24:36)?

Разяснение. Че е невероятно Творецът на вековете да не знае последния ден и час, е ясно за всеки. Оттук се вижда, че Господ излага Своето учение по три начина.

Като човек – когато говори за Себе Си според човешката природа, както в предходната глава, а също и в думите: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38) и „Сега душата Ми се смути“ (Йоан 12:27).

Когато пък говори като Бог, казва: „Аз и Отец едно сме“ и: „Всичко, що има Отец, е Мое“ (Йоан 16:15), както и всичко друго подобно.

А когато говори като Бог и човек, казва: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“ (Йоан 6:41). Хлябът е тялото, а Онзи, Който е слязъл, е Бог. Също и когато казва: „Имам власт да положа душата Си и пак да я приема“ (парафраза на Йоан 10:18). Да положи и отново да приеме душата със власт е дело на Божеството, а самата душа принадлежи на човешката природа.

И тук, желаейки да възпре празното любопитство на учениците, Той се прикрива зад незнанието като човек (προεβάλλετο), за да не негодуват учениците, че не само те, но заедно с ангелите не знаят времето на онзи ден.