Не е достатъчна само вътрешната вяра; необходимо е и изповядване с уста. Защото, както човекът е двояк, така и освещението трябва да бъде двояко: освещение на душата чрез вярата и освещение на тялото чрез изповядването.

И тъй, който „се посрами“ да изповяда Разпнатия като свой Бог, от него и Той „ще се посрами“, тоест ще го признае за недостоен Свой раб, когато „дойде“ вече не в смирен вид и не в онова унижение, в което преди се яви тук и заради което някои се срамуват от Него, а „в слава“ и с ангелското воинство.