При обновяването на човека в християнството голяма полза принася Словото Христово, или Евангелието на Царството Божие, и апостолът съветва читателите колкото може по-често да прибягват до това истинско средство.

Когато това Слово се всели изобилно в тях, тогава те ще бъдат способни „с всяка премъдрост“ да се вразумяват и поучават взаимно – премъдростта в това дело е необходима, – а като средства за това взаимно поучение ще им служат различните произведения на християнското поетическо вдъхновение – „псалми, славословия и духовни песни“ (срв. Еф. 5:19).

 „Като с благодарност възпявате“ – тоест с особено християнско благодатно настроение.

Павел вероятно говори тук за извънбогослужебните събрания на вярващите, когато християните действително са могли взаимно да се назидават; в богослужебните събрания това назидание е лежало върху предстоятелите на Църквата.