„Защото, ако и да отсъствувам тялом…“ Апостолът скърби, че не може чрез личен разговор с колосяните да ги защити от еретиците, и затова ги моли да помнят, че поне духовно той е с тях.

Чувствайки се сякаш непосредствено до тях, Павел се радва, виждайки, че тяхната църква притежава както външна уредба, така и вътрешна твърдост, която им дава вярата в Христос. Като посочва това състояние на Колоската църква, апостолът сякаш им казва да ценят онова, което вече притежават, и да не го заменят с онова, което им обещават лъжеучителите.