След като тиранинът претърпя това велико падение и се изпълниха думите на Господа: „Виждах сатаната да пада от небето като светкавица“, тогава юдеите възложиха върху Господа кръста, превръщайки го в най-велик знак на Неговата победа.

Защото, докато дяволът още стоеше неповален, палачите държаха дървото; но когато той получи смъртоносния удар и падна, тогава Христос се яви като Победител. И като взе Своя победен трофей, понесе кръста. Защото подобаваше, подобаваше Онзи, Който щеше да победи имащия властта над смъртта, сиреч дявола, Сам да понесе трофея на победата над врага и чрез него да тържествува над него и над злите демони.

Според Йоан, братя, Христос Сам носи Своя кръст, а според Матей и останалите евангелисти го носи Симон Киринеец. Но това не противоречи на казаното от тях, да не бъде! Защото апостолите не пишат противоречащи си неща, а и двете са се случили: Спасителят Сам е понесъл кръста Си, а след това го е носил и Симон.

В това има и по-дълбок духовен смисъл. Христос понесе кръста като трофей на победата над дявола, за да покаже, че доброволно отива към кръста, а не по принуда. Но след това кръста понесе и Симон, за да стане явно за всички, че Христос се разпъва не заради Самия Себе Си, а заради нас, човеците, и заради нашето спасение.