Защото страданието не засяга Бога. Страданието не оскърбява Бога. Страданието не принизява Бога, освен ако Той не е по-нисш дори от нашите души. Защото, ако Сам Той обещава и на нашите души, казвайки: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият“, как тогава Самият Той е станал причастен на телесните страдания? Душата не умира, а Творецът на душите умира?

И тъй, след като претърпя всичко според домостроителството на човешката природа, при завършека на домостроителството, за да покаже неговата самовластност и власт, че то господства, а не се подчинява на законите на природата, Той казва на кръста: „Свърши се. Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“

С глас разруши природното съединение, а със слово отново възстанови състава. Защото Сам Той е, Който казва: „Имам власт да положа душата Си и имам власт отново да я приема.“ (Как Адам е получил душа.)