“И яви се Господ на Аврама и (му) рече”. Това е първото библейско свидетелство за явяване на Бога на човек в следпотопния период. Макар Божията същност да е невидима и непостижима, от Свещ. Писание са ни известни редица външни образи, в които Бог е благоволявал да открива Себе Си на хората (Бит. 18:2, 17, 33; Бит. 21:17–18; Бит. 31:11–13; Бит. 32:24–30 и др.). Вероятно и тук става дума за подобно богоявление.

„Общото основание на богоявленията в Стария и Новия Завет, особено когато са в човешки образ – казва митрополит Филарет, – е предизвестяването на въплъщението на Сина Божи.“ Поради това повечето светоотечески тълкувания се придържат към мисълта, че главното действащо Лице във всички богоявления е Втората Ипостас на Светата Троица, Синът Божи.

“съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви”. Той построил жертвеник, или олтар, несъмнено за да принесе на Господа благодарствена жертва за даденото на него и на потомството му обещание, а също и за да увековечи чрез видим свещен знак мястото на богоявлението.