С тези думи апостол Павел изразява увереността си, че Бог няма да остави без въздаяние любовта и щедростта на филипяните. Те са се погрижили за нуждите на апостола, като са му изпратили помощ в тежките обстоятелства на неговото затворничество; затова и той ги уверява, че Сам Бог ще се погрижи за тях. Тук не става дума за човешко отплащане, а за Божие въздаяние, което превъзхожда неизмеримо всяка земна благодарност.

Изразът „моят Бог“ носи особена топлота и лична убеденост. Апостолът говори за Бога, Чиято вярност и грижа сам е изпитал многократно в своя живот. Той не отправя към филипяните просто благопожелание, а им предава увереност, основана върху собствения му духовен опит. Бог, Който е укрепявал Павел в лишенията и го е подкрепял във всички изпитания, е същият Бог, Който ще изпълни и нуждите на филипяните.

Под „всяка ваша нужда“ не бива да се разбират всички човешки желания без разлика. Апостолът говори за онова, което действително е необходимо и полезно за спасението и за християнския живот. Бог задоволява не всяка прищявка, а истинските потребности на човека, както телесните, така и духовните. Към тях спадат ежедневният хляб, закрилата и подкрепата в изпитанията, но също така вярата, търпението, мирът, любовта и силата за добродетелен живот.