Апостолът отново подчертава, че го радва не самият дар, а обстоятелството, че този дар е „плод“ на тяхната християнска нагласа. Защото в действителност важното не е, че той е получил помощ, той не я е търсил, а че самите филипяни ще придобият от своята постъпка голяма духовна полза и вече са я придобили.