Апостолът разкрива духовното състояние на онези сред християните, които живеят според плътските си желания: „техният край е погибел, техният бог е коремът, а славата им – в срама им; те мислят за земното“ (Фил. 3:19). Като поставят телесните удоволствия и земните грижи над Бога, те превръщат собствените си страсти в идол.

Тяхната „слава“ всъщност е срам, защото се гордеят с онова, което би трябвало да ги води към покаяние. Ако не променят живота си, краят на този път е духовна гибел, понеже целият им ум и стремеж са насочени единствено към земното, а не към небесното.