Апостолът вече е бил достигнат от Христос и сега сам се стреми след Него, за да не се лиши от спасението (блаж. Теодорит). Той прилича на бегач на състезателната арена, който се надпреварва с другите, за да получи наградата. Животът на апостола е сякаш непрестанно бягане, постоянно устремяване напред с цел да придобие небесната награда.